Dec 15, 2009, 11:25 AM

Сибила 

  Poetry » Phylosophy
1112 0 7
СИБИЛА
Fortis Fortuna Adiuvat*
Във сърцето ми бълбука кротко топлата ù сила!...
Прави ме щастлив и ведър пред всемирната тъга...
Търси своята пролука там една добра сибила -
може би славянска веда, разбунтувала мига...
Може би от Испериха конски тропот тя събира –
взрив от хиляди копита, който иде отдалеч...
Лекарите не откриха нито знак от мойта лира,
нито някой ме попита за предсмъртната ми реч...
Диагнозата – ужасна!... Като мълния ме тресна...
Дадоха ми кратко време – две години или три... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Random works
: ??:??