Бях силен, когато си тръгваше,
не трепна в очите сълза
и устни прехапал в мълчание,
дарих те с нова съдба.
И силен останах, безропотен,
когато застана до друг,
усмихнах се с поглед безпаметен,
дори не замахнах с юмрук.
Забавих на дните си ритъма,
на нощите спрях аз дъха,
щом щастие ти си намерила,
добре, ще остана в мига. ...