Оставих блянове напразни,
изтърках замечтаните очи.
Нали живота е надежда,
нали облян е в радостни лъчи?
Защо тогава мракът надделява,
защо във сиво, празно чувство
и твоят глас сега мълчи?
Да бъдеш жив е истинско изкуство, или е бич коварен,
ти читателю реши!
Сподавен вик и стон, строшено огледало,
усмивка горда, лакомо навред блести.
След счупените стари идеали, ...