Nov 22, 2017, 11:10 AM

Сила, сила... сила 

  Poetry » Other
836 11 27

Сила, сила…сила

 

Нахалост е била онази сила,
която вдъхнал си у мен…
Нахалост, Боже, майко мила...
животът ми е тъй студен...

 

Товари носех мои, чужди,
на хора тъй за мен любими!
„Замитах под леглото” нужди
и ставаха за другите незрими.

 

Едничка Мура, сто пороя спряла –  
(а днес съм слаба и ранена?)
нацепих я – до съчица раздала –
друг да грее, а мене е студено.

 

Последно днес ще я прегърна.
Тази мощ едва не ме уби!
Ала няма как, няма как да тръгна
без Нея пак, уви..!

 

Но ще си ида и от нея някой ден –
ей тъй, ще се покажа – в Силата си колко зъзна...
и ако протегне се ръка, по-силна и от мен –
дано да имам Силата, поне да я прегърна.

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Хари! Има правота тук.
  • Ти си силна!Рени!
  • Мерси, Вили!
  • Ти си прекрасна, Рени.
    Много ми хареса този стих.
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Албенче, за топлия коментар!
  • Голямо сърце е сътворило тези вълнуващи стихове... Бъди силна, Рени! Прегръщам те, поздравявам те и поставям в любими!
  • Добро утро,
    Станиславе, много хубав коментар, мерси!
    Валя, и едната ти дума ме зарадва! Благодаря!
    Хари, за Силата - "Силно!" както си казал. Мерси!
  • Силно!
  • Рени, само една дума! Великолепно!
  • Ръка ще се протегне, по силна и от мен.
    Ръка ще те прегърне, по нежна и от теб.
    Хората са милиард и един,
  • Трогна ме, Нинче, отново! Благодаря!
  • Отново силно, разбиващо....Любимо!
  • Съни, благодаря ти за този коментар - толкова хубав!

    Иване, добре дошъл и взел в "любими"
  • Не, не е била "нахалост" тази сила,
    с която те е дарил Бог, Рени!
    Ще продължиш същия път и
    по същия начин ще помагаш,
    защото иначе няма да бъдеш ти!!!
  • Благодаря, че взе в "любими" Калояне!
  • Затрогващи са думите ви, Младене, Люси, Пепи! Благодаря ви много!
  • Много силно - от силен дух! Поздрави, Рени!
  • 💐⚘
  • Самоотъждествяването с:

    "Едничка Мура, сто пороя спряла" - "нацепих я – до съчица раздала",

    одухотворява до върховна крайност Лирическата. Оценявам много високо това, защото самият аз съм изпадал в същото състояние:

    "Ето го Дървото!
    Пред мен лежи отсечена напречно неговата истина
    и неусетно кръговете му затварят ме във смисъла..."

    в:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/dyrvoto-23

    Виждам, че преждекоментиращите са били щедри на комплименти и скъпи на конкретика.
    Затова се постарах да подходя обратно. Няма да афиширам и къде поставям стиха ти, Рени. Напоследък това се превърна в своеобразна мода в сайта. Нещо като: давам ти, за да ми дадеш. Ще кажа само, че стихът ти много ми хареса!
  • Благодаря, Роби, благодаря!
  • Какъв финал само!...
    Поздравления, Рени!...
  • Руми, Бърнс, Влад, Васе, Марианче, Любо, Силве!!! Благодаря ви от цялото си сърце!

    Любо, скъпи, не ми пожелавай - от тези не мърдам!
  • А в слабостите ни е най-голямата сила, Рени!
    Прекрасен стих!
  • В любими! От все сърце ти пожелавам две силни ръце, които да са ти опора!
  • Има моменти, в които ни напуща, но нямаме избор и пак ставаме силни! Поздрави!
  • Силата се връща, но понякога й се налага да пътува извън нас. Да ни остави за известно време... Завръща се когато тя реши... Уязвимостта също е сила, въпреки общоприетите представи. Защото е дръзка честност и смела откритост пред себе си и другите.
    Поздрави за това стихотворение и емоцията, която разлива!
  • Силата е в теб, скъпа ми Рени, защото душата ти е голяма! Продължавай все така, ти го можеш!!!
Random works
: ??:??