Nihil est in intelektu quod
prius non fuerit in sensu.*
Елате в дома ми мои чувства разнолики.
Потребна ми е силата на вашата печал,
за да бъда съвършена, мъдра и обречена
на кръстопътя от любов и тих екстаз.
Елате и не припявайте в стъклата.
Копнея за силата на вашите вълни.
Елате и не ме щадете.
Разнищете,
разтърсете
крехкото ми тяло!
Елате и не питайте
слисани, сразени
от къде някой ден
смирена ще взема
красотата
и спокойствието
на Разума!!!
____________________________________________________
*Нищо няма в разума, което преди това да не е било в чувствата. /латинска сентенция/
© Венеция Маркова All rights reserved.