Омръзва ми да бъда силната жена,
да се събуждам, стиснала юмруци,
с усилие да вдигам аз глава
и да разбивам ледени буци.
Пристенва болка, понякога плача
и уморено протягам ръце,
като че искам да сграбча
сила Отвъдна за мен.
Във моята постеля пуста
и мрака на въздух студен,
обиди и омраза не пъплят,
но липсва дъх притаен.
-----------------------------
Невдишала още, запалвам цигара,
прелиствам живота - миг отреден,
поглеждам деня, като пътник на гара,
тревожно очакващ поредния трен...
© Криси All rights reserved.