Jun 14, 2013, 11:07 PM

Силуети 

  Poetry » Other
969 0 6

Часовникът години срича.

Мил спомен залези чете.

Превръща ме в жена-момиче,

но си оставам все дете.

 

Моливът пак плете интриги

от нарисувани слънца,

събрани в томове от книги –

илюзии от семенца.

 

В сърцето ми фенерът свети.

Камина в ъгъла гори.

Феерия от силуети

танцуват валс, под тежък грим.

 

Поглеждам прашния прозорец

и огледалото пред мен,

а тишината ми говори:

„Изниза се и този ден.”

 

Навън е пролет – дръзка, смела.

Отвъд небето от лъжи

една светулка е поела

и над мечтите ми кръжи.

© Лилия Кашукеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??