Oтвън, когато единствено силуета ми остане,
отпечатан на водата, извисяваш се от моста,
ще можеш ли тогава да останеш истински самотен,
за да чуеш друг потънал в самотата си?
Ние двама ще приклекнат нямо
и ще пуснем сенчестите си крака през моста,
да докосват синята вода събрала,
надеждите на селяните за нивята лятото.
Луната ще измие насъбралото,
през тези тъмни наши спомени за ниви.
Нали в сноп сме се събрали някога,
очите ти посърнаха ли през годините? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up