May 12, 2013, 9:47 AM  

Силуети 

  Poetry » Other
519 0 0
Oтвън, когато единствено силуета ми остане,
отпечатан на водата, извисяваш се от моста,
ще можеш ли тогава да останеш истински самотен,
за да чуеш друг потънал в самотата си?
Ние двама ще приклекнат нямо
и ще пуснем сенчестите си крака през моста,
да докосват синята вода събрала,
надеждите на селяните за нивята лятото.
Луната ще измие насъбралото,
през тези тъмни наши спомени за ниви.
Нали в сноп сме се събрали някога,
очите ти посърнаха ли през годините? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Random works
: ??:??