Apr 7, 2012, 10:58 AM

Silver eternity (Сребърна вечност) 

  Poetry » Love
508 0 0
Кротко на моето рамо облегната,
сваляш последното свое сребро.
Блясва във въздуха светлина аметистова,
облечена в страх и стенания сто...
И чакаш последната глътка човешка,
глътка от въздух във топлата нощ.
В очите се вижда искрица гореща
пред вечния огненопъклен разкош.
По бялата шия, излята в изящество,
остро се плъзга огледален емайл,
а струйка червена - сладкото лакомство,
по устните мои... Нежен идеал! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??