Кротко на моето рамо облегната,
сваляш последното свое сребро.
Блясва във въздуха светлина аметистова,
облечена в страх и стенания сто...
И чакаш последната глътка човешка,
глътка от въздух във топлата нощ.
В очите се вижда искрица гореща
пред вечния огненопъклен разкош.
По бялата шия, излята в изящество,
остро се плъзга огледален емайл,
а струйка червена - сладкото лакомство,
по устните мои... Нежен идеал! ...