Симфония на вътъра
из въздуха се носи -
на сцената, в театъра
и нежно ме докосва.
Поклащат се дърветата
и вихрено танцуват,
развяват се пердетата,
а ритмите нахлуват.
И всичко е по-хубаво -
небрежно, но красиво.
Грей слънцето учудено
в море от синьосиво.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up