Симфония в Тежки Ноти

Аз сълзите си горчиви подсуших в самота.
Със слабоста си не подсладих ничия душа.
И симпатиите чужди не търсих в ноща.
Пред вината си храбро стоях в тишина.

Цветя на гроба ми не слагай,
мен ми стигат стъпките ти над пръстта.
В песентта на вятъра гласа ми ще лети,
бучащата елегия на изгубения ръкопис.

Изписах симфонията си в тежки ноти.
От благодарство към всеки, що играл е в моята съдбата.
Ти не следвай мойта диря, тя не е така щастлива.
И сълзите си горчиви изплачи, а после напред продължи.