Симулация
„Кой си ти на моя път застанал...” Ел. Багряна
Твоят дух не обича стени и загубил е ключа.
Идеш по коприва и тръне, в доба несносна,
онемял е черният бъз, а сова настойчиво хлопа –
ето, съдбата говори, впила очите си в госта.
Спираш при мен и обръщаш моя роман а ла Маркес
- стогодишен затвор! - в катун многохоров.
Дух шестокрил, Пан ли, богу недраг... или промисъл:
кой ми говори и защо онемявам без воля?
Гали гласа ти – и силен, и мек до фалцет,
виждам в очите жребци разиграни, коварни. ...