Разхвърляна съм късово из дните,
а всеки миг е цялост - като сфера...
Понякога буксуваш във очите ми
и никой друг не мога да намеря.
А птиците, родени от съня ми,
на хиляди ята кръжат в небето.
След сблъсък в бреговете на ума -
събуждам се с пера във шепите.
Когато няма слънце и е сиво,
морето се втвърдява като восък.
Порязват водораслите и мидите,
и пясъкът дори боде по босото. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up