Nov 24, 2007, 10:17 AM

Син 

  Poetry » Other
909 0 6
"Тъй огъня в миг потушило -

чер гроб е сърцето,  тъма...

И ето - след пламъка силен -

по малко умирам в дима..."

Загуба! След загубата - мрак...

Стените крещят "никога пак",

взор троши прозорци, Луната

смее се и блещи, а майката

тъжи и чер гарван крещи -

отиде си, не ще го видиш пак!

Сън, плач и отново тъма...

© Герхард Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • силно стихотворение! имайки предвид и повода за написването му няма да поставям оценка, защото такива случки не могат да бъдат оценени..
    поздравявам те искрено!
  • Благодаря много на всичкиНаписах го по повод убийството на едно момче миналата седмица,не го познавах,но го посветих на него...Мир на праха му
  • Страхотен стих.
    Добре дошъл и от мен.
    С обич.
  • Поздрав за стиха и добре дошъл!
  • Много силен стих!
  • Разтърсващ стих...Добре дошъл!
Random works
: ??:??