May 26, 2010, 9:51 AM

Синджирче 

  Poetry
739 0 1

Явяваш се иззад тъмнината
с лунно сияние около лицето.
Ти луна ли си?
Едва ли.
Вярвам,
че луната с теб не се сравнява.
Язовир от светлина си ти,
с която тъмното дори
по-красиво става
и хиляди звезди
от устните ти започват да валят,
щом поласкана от думите ми поетични,
срамежливо се усмихваш.
Ще събирам
красивите слова
и в синджирче
ще ги подредя -
дано на изящния ти глезен
да отива.

© Абдулрахман Акра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??