Дядо Ганьо се събуди
на Бахами по бермуди.
Беше взел една халвà
в малка, скъсана торба.

Село няма, но жената
пак сервира му салата.
Тя се казваше Мария
и му носеше ракия.

От заплата на заплата
Ганьо тъпчеше земята.
През летата: на море
с вино, кино и мезе.

На душата му: рахàт.
Вечно беден и богат,
Ганьо вкъщи си е цар,
а сред хората – овчар.

На Бахами му пече,
а на село му е зле.
Ганьо люто изсумтя.
Но защо?...
(Ще продължа...)