С И Н Е
Един до друг сме с теб. Ти ден, а аз съм нощ.
Дарих ти светлина по стръмния ти път.
Денят започва лек със утринния лъх,
но щедро влях ти аз и неспокоен дух.
Преминал през деня, по който тръгваш ти,
той в твоето сърце със мене ще шепти..
И в онзи сетен миг, когато и нощта
с живителния сок се слее със пръста –
ЕЛА, КОЛЕНИЧИ!
Тогаз ще разбереш навел глава в поклон
тез силни думи две през сдавения стон – ...