Горещо небе, преливат звезди.

Блести.

Стоя пред прозореца свита,сърдита.

Сърцето ми плахо тупти.

А ти си спокоен. Палиш цигара, гледаш встрани.

Забрави за мен, спомен нямаш дори.

А дали?

Приключи с молбите. Пак заповядай, чао и мерси.

Подписал се вече ,спомен за век,

остави ми сини бразди.

И ти си човек?

Доволно поглеждаш и тръгваш напред.

И утре по същото време си знам,

ще бъда там.

Със поглед смирен, не те виня.

Търпя.

За мен си вече студен, но съм в плен.

И шамарът ти даже ме гали.

Пари, но не ми стига съвсем.

Все още мисля, вината дали не е в мен.