atenderpuff (Стефан)
6 27
Nov 13, 2007, 8:44 PM

Сини мъниста  

  Poetry » Love
1490 0 12

 

Сини мъниста се ровят в душата ми,
огън запалват - пожар.
Aлчните устни - гадни предатели
жадуват безкрайно меда - кехлибар.

В плодната есен - тиха и сладостна,
буря залива душа - океан
с хладни вълни - мисли нерадостни,
защото ти си далече от мен.

В тясна килия огнени птици
се блъскат в стените от лед,
восъчни фигури в стройни редици
чертаят ми пътя към теб.

Лудо сърцето в каменно тяло
бие измъчено с топъл копнеж,
като зима наоколо всичко е бяло,
бели - мечтите от скреж.

Вътре вулканът в болка родилна
нервно разкъсва плътта,
тебе те няма, много ми липсваш,
без мъниста не мога сега.

 

© Стефан All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??