Сини очи
Очите ти със цвят море през лято
- не мога от себе си да крия -
отвъд залеза от старо злато
зараждат най-неустоимата стихия.
Сините простори ме пленяват нежно,
без дори за драмата да подозират,
сбогувам се с миналото безметежно,
сега табун коне в мене галопират.
Обратен път на картата ми няма,
потъвам, а разумът подло си мълчи,
ще мина право през бурята голяма, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up