Сините очи
Сън ли си или реалност, аз не знам,
но копнея да потъна в очите ти небесносини.
И все се питам – ще те видя ли отново,
ще зарадваш ли сърцето ми за флирт готово?
Сън ли бе или реалност, не разбрах,
но видя се краят, самичка го прозрях.
И станах тъжна, дори осиротяла,
но не смеех да се укоря, че съм честичко
за теб мечтала.
За едно аз вечно ще се моля – да не виждам
твойте – сините очи!
Ти се превърна на живота ми в учител
и остана в мен – в спомените да кървиш.
И сън си днес, и реалност беше,
която миналото ми грози.
Дано да погребе завинаги сърцето
спомена за твойте – сините очи.© С обич от мен за вас All rights reserved.