който се беше удавил...
*както много автори, и аз имам свое любимо стихотворение. Това е то - "Синият кит" свързвам с преодоляването на болка, която се надявам повече да не изпитвам. Надявам се да ви харесало...
© Валери Шуманов All rights reserved.
отстрелват ги все още за консерви,
или сами излизат от морето
в безвучен, тих протест срещу "прогреса"ни...
А знаеш ли, говорели си с песни...
Отнемало им час да кажат името си
и имали си 'песен на годината"
и тъй дори избирали невестите си!
а ние ги избиваме тъй лесно-
разстрелваме с експлозивни копия
майки с деца...Направо бесен съм!
А лъжат ни, че се гради утопия...
И още нещо: (с риск да съм циничен-
цинизмът е антична философия)
Дали "Прощално" не шептят делфините,
докато ги избиваме със сопите...