Синори
Синори
Стопихме се. Втвърдихме се. Пресъхнахме.
Поражда плевели мизерният живот.
Мит е хумусът-народ, пръстта изпръхнала,
духовен урожай и сладък плод.
Навсъде синори. Земицата разсекли -
парцели Страх, По сметка, Цвят.
На завист вятъра – крадливо „по съседски”
шета тихомълком между тях.
Ти стоиш – квадратче от решетката.
Това ли е светът ти? – Мижав свят.
Отвикнали от плуг - висят ръцете,
а шепите безсеменни вещаят глад.
Синорите... Те пълзят, душат, притискат.
Множат се плевелите, гибелното семе.
Нямаш време дълго да премисляш.
Причина си. Но също и Решение.
Или – или... Дотам са стигнали нещата.
От меча древен изкови си плуг.
Нивицата... Тя е твоя грижа, Брате.
Не чакай работата ти да свърши друг!
5.01.2016
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Понеже малко или много се познаваме, ще си позволя да се изразя малко нецензурно. Едно ми иде само да кажа - мамка му, що не мога да се клонирам?!!! Плевели ли?? - нищо няма да остане!! Ти ще ме разбереш! И в двата смисъла!
Поздравления за силната творба, Любо!! -
Изцяло подкрепям позицията ти! "Свободата не ще Екзарх, иска Караджата!" Дано да се събудим и да ПРОГЛЕДНЕМ!!!
-
Сееш думи, идеи, смисъл. Ще принесат ли урожай? Може би. Ако паднат на правилното място, на добра почва. Ако стопанинът е добросъвестен и отговорен. Ако ламтежът за собственост не цепи плодородни декари на пустеещи сантиметри. Щеше ми се да няма "ако"!
Стихотворение, вплело безмилостна категоричност и остра метафоричност! Творба-доказателство, че не всяка почва е ерозирала!
Почти бях готова да се обзаложа, че лириците нямат време да изразяват гражданска позиция
Моите почитания! -
Благодаря на всички, отзовали се и тук, в коментарното поле, с подкрепа на всеобщата ни кауза - възстановяване имунитета на цяла една нация, станала жертва на жестоко разделение. Жертва, но и с поделена вина за случващото се, на ниво поданик.
Благодаря ви! - Росица, Лейди, Рада, Вики, Марина, Виолета... -
Поздравления за истинсата,силна и актуална творба!
-
Наистина - дали ще се възроди любовта към земята, колко красива страна е България..., жалко за пресъхналите синури наруили плевели, май отвикнахме се гижим, да се ровим, да посяваме..., много актуален стих...!!!
-
Синори. И капсули. И решетки. Крием се и обявяваме всичко в рамката си за свое, но... да има някой друг, който да се грижи за всичко, а ние само да пазим клетките си като собственост.
Поздрави! -
Ограничаването, границите са навсякъде, но най-страшни са в душите ни! Хубава и горчива творба! Поздрав!
-
"Нивицата... Тя е твоя грижа, Брате.
Не чакай работата ти да свърши друг!"
Споделям. Поздравления за творбата!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
> Светле, вярвам ти и още как! Ти си силна жена. Някъде бях те нарекъл „фурийо”.
> Прав си, Любомире. Ала е все по-трудно да се повярва, че стадо, което от поколения вече е поело към духовно и буквално затъпяване (да не кажа заколение), може да излъчи една силна, извисена личност с харизма, под чието знаме да се стекат четите на съхранили родовата си памет българи.