Sep 1, 2012, 10:32 PM

Синя луна 

  Poetry » Love
965 0 5

Тая толкова синя луна

цяла нощ през пердето наднича

като влюбена тайно жена

или плахо, невинно момиче.

 

Светлината е  синя вода -

плуват мислите  в малката стая.

Търсят  знак,  търсят зов и  следа.

Но не знаят, че близо е края

 

на една невъзможна любов,

на една неразумна надежда.

Под небесния тъмен покров

светлосиня луна ме повежда.

 

И ме мами далече  навън

да нагазя в среднощни поляни.

Да летя като птица насън,

да събирам звзди разпиляни.

 

Тая толкова тъжна луна

е единствена моя утеха.

И боли, ала нямам вина,

че последната обич ми взеха...

 

 31.08.2012 - второ пълнолуние за месеца.

Рядко явление, наричано още „синя луна”.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??