Nov 6, 2013, 9:08 PM

Синя магия 

  Poetry » Love
632 0 13

Безвъзвратно потъвам 
в синя магия
без капчица мисъл, 
без дъх и без глас.
НЕземно притегляне – 
не мога да скрия,
вървя и не спирам, 
продължавам в захлас.
В очите ти виждам 
синее морето,
нахално през миглите 
лъч се провря.
Полите повдигам, 
прекрачвам и ето -
обгръща ме синя, 
синя мъгла.
И нищо, че есенно 
шуми листопада,
така се обичаме -
тихо, без глас.
Ти си заслужена,

моя награда -
безумие сладко
за тебе съм аз! 



© Валка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??