Apr 18, 2009, 10:49 AM

Синьо (2) 

  Poetry » Other
799 0 3

Спокойно днес си и тихо,

а чакам те бурно, до мен

минаваш нежно и плахо.

Очаквам те тук всеки ден.

Загледана пак в синевата

в очите запазвам копнеж,

усмихвам се, а в душата

коварно човърка бодеж.

Повтарям си: „За последно

осъмвам на студения бряг",

но пак се връщам, поредно

едно последно, и после пак...

Спокойно си, ала ноември

акостирал е в нас, студеней,

мрази и напомня за зимни

отблясъци по теб и сивей.

Защо ли стоиш мълчаливо,

нима ти тъжиш като мен?

Аз искам те бурно, игриво,

капки пръскащо в бяг солен.

Ето виж и аз ще съм бурна

дори нозе подавам в залог,

идвам и в бяг ще се втурна

няма време за нас, няма срок.

Минавам от тук, не треперя

отдавна привикнах на хлад.

Разбунтувай се, да намеря

един спомен, поглед назад...


(а)

16.11.2008г

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??