Синьо е щурчето
Разтворих аспирин на морна вечер.
В очите – плувнали пожари.
Да, су́шав юлски ден и крак повлече,
та вятърът я доожари.
Луната пе́ри се. Мурафетлийски
заспря́та гозбите безсънни.
За чудо ме́тна питка на тепсия –
хортува залък да откъсна.
Приятелката гу́кна под сайванта.
Отлитна, скри се в крива ду́да.
Зачудено – алегро ли, аданте?! –
щурчето синьо се събуди.
От пръ́хнали сълзи на буца троскот
за хвойната е още влажно...
... Сега защо с оголен лунен нокът
протягаш мамещи витражи?
На пръсти, казваш, да подам сърцето?
Запушени са ми ушите.
... Адрес си няма, синьо е щурчето,
любов за теб по ноти шие.
Свързани произведения
Comments
-
Синьо да ви е и на вас!! Радвам се, че ви е харесало синьото щурче
-
Разкошно е, Краси! Поздравления! В Любими!
-
Много хубаво е Краси!
-
Стойчо, имам такава жажда и все на това се надявам - те да спасят света! Благодаря много - даже и сонатата си чул
-
Харесва ми жаждата за обич и красота!
Една юлска соната под луната...
Поздравления, Красимира!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
