Знам, че мразиш поезия. За наказание,
пиша ти 101-вия стих, само за теб,
да ти разкажа за своето тъмно безвремие,
за да ти напомня какво ми отне.
Мълчанието ти така ме е завило,
в одежда от изкоренени истини,
в полифонията на беззвучието
си спомням колко беше истинско.
По таваните на разума ми се търкалят прашни топки
и се спъвам доста често в тях,
всеки път, когато се опитвам да проходя,
но с ампутираната си душа така и не успях. ...