pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17169
Nov 11, 2022, 10:49 AM

Синьо момиче 

  Poetry » Phylosophy, Other
389 8 20

Родена съм от воля за безбрежност,

на дъното ми скрита е скръбта,

но в бялата ми същност с детска нежност

вълните още търсят радостта.

 

И казват ми, че на море приличам,

облякла синя рокля от мечти.

След мене ухажорът вятър тича

посока на сърцето да шепти.

 

Заплахите учител са на смелост

и гмуркам се в дълбокото без страх.

Душата, не познаваща предели,

в легло от раковина аз събрах.

 

Но вече сред вълните се клатушка

сърцето с оптимизъм уморен.

Не ме посреща бризът, а вихрушка

връхлита ме от всеки следващ ден.

 

Една магия, чакана с години,

остана си несбъдната мечта.

Не е лазурна вече – тъмносиня

е жаждата у мен за обичта.

 

Светкавици разцепиха жестоко

на вярата небесния клепач,

дъждът, загубил своята посока,

превърна се в безжалостен палач.

 

Морето в мен завря и заклокочи,

разпенено от яростния щурм.

Корем на риба в моето пророчество

е ясен знак за синия ми ум.

 

Написан е сценарият трагичен,

ще тръгна след прощалната вълна,

простила на живота неприличен

аз – вярната на отлива жена.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нека и твоята бяла същност никога не те напуска, Светле! Изпращам ти прегръдка, мила!
  • Затова си чета отново Синьото момиче. Синьо небесно настроение ти желая, Мария! 🍁
  • Добре ми дошла, Лати! Синьото момиче те посреща с морска прегръдка! Спокойна неделя ти желая!
  • С Валери Станков!...

    Хубава вечер, pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)!
  • Нинка, много мили думи! Стана ми топло на душичката от тях, благодаря ти!
  • Душата ти е богата , Мари!
  • Аз съм от хората, които носят морето в сърцето си, макар да съм родена на сто километра от него и понякога с години не го виждам. Обичам да пиша за тайнството му. И се радвам, че сътвореното от мен те е докоснало, Мини! Благодаря, че си тук!
  • Много е хубаво, почувствах морето в гърдите си, Мария! Поздравявам те!
  • А за мен е удоволствие да те видя на страницата си отново, Пепилота! Гушкам те с обич!
    Пепинка, здравей! Давам и на теб една усмихната прегръдка!
  • ❤️🧚🥰
  • Удоволствие е всеки път, когато го чета 💙
  • На момичетата препоръчвам никога да не забравят тази синя рокля от мечти, а на момченцата - моряшката си фланелка! Синият безкрай ви очаква, приятели, бъдете смели мореплаватели в житейския океан, Юри,Пепи, Вили и Скити!
  • "И казват ми, че на море приличам,
    облякла синя рокля от мечти."

    Мари, вече ти казах, че тази синя рокла много, много ти отива!
    Страхотен стих!💖
  • Невероятно!
  • Отлично.
  • Красиво и като идея, описание, и стих!!!
  • Натъжих се, Мария! Страхотно е! 👍
    Ще взема да отскоча до Патая! 😊
  • Това е третото стихотворение от морския ми цикъл, писан през лятото. Радвам се, че ви харесва! И трите произведения събраха много ласкави и силни коментари. Благодаря ви, Валери и Боби!
  • Виждам силна душа, но и малко песимизъм. Предадени са всички усещания, обаче, блестящо! ❤🌹
  • "Светкавици разцепиха жестоко
    на вярата небесния клепач,
    дъждът, загубил своята посока,
    превърна се в безжалостен палач."

    Това е разтърсващо!
Random works
: ??:??