СИНЪТ МИ СЕ БРЪСНЕ

Оплескан с бяла пяна до уши,

бръснича стиснал в детските си пръсти,

първица моят син се престраши

наболата брадица да обръсне.

А аз го наблюдавам отстрани

със опитно око, съвети давам:

– Тук, на мустака, леко натисни!

Мини сега, по-смело де, отляво!

Приплъзва той по бузата бръснич

и капка моя кръв се аленее…

И вече не дете, а страшен пич –

готов е той света да завладее!

Пръхти – и се олива с афтършейф,

подрежда си такъмите на рафта –

и е щастлив като арабски шейх,

продал току-що кладенец със нафта!

Като жребец, подготвен за езда,

как само тръпне младото му тяло…

А аз си гладя бялата брада

в опразненото свое огледало.