То няма майка нито дом,
То на този свят само е.
Сърцето му безспирно плаче,
то е малкото сираче.
Душата му е толкоз чиста,
очите му са пълни с нежност,
но обич май му липсва,
обич и надежда.
Само сред всички,
плахо протяга ръчички,
очаква някой да го дари
с по-красиви и топли дни!
© Дими All rights reserved.
Стихът ти е много хубав, а темата, коята си засегнала, представлява поредната болезнена реалност! Поздрави!