Сирак съм от малък. В житейския друм
сам се лутах, с нозе, изранени от тичане!
И, макар че болеше, не плачех насън...
Но се влюбих насън и за пръв път обичах!
Нощем, бяла, луната ме грабваше тих,
с две крила ме прегръщаше моят прозорец
и през него политаха стих подир стих -
към звездите, с които за всичко говорех!
А сега е домът ми по-тих от преди...
В мен сърцето ми - лудото - вече не стене.
И небето проронва от радост сълзи -
сякаш моята майчица плаче за мене! ...