Сирена акъла ми изпи
В градче до морето
с име на Агата,
кацнало на скалите
с фар по средата,
срещнах Сирена
и в нея се влюбих,
в знойното лято
ума си загубих.
До скалите започваха
нашите срещи.
Подпрели градчето
с каменни плещи
те плачеха
в сълзи облени
по разбилите се
вълни уморени.
Показваше ни пътя
фара с лъчите,
изпращаше и сигнал
като код над вълните.
Проблясък, проблясък-
сякаш тръби:-
,,Опасност! Опасност!
Внимание, кораби!"
На фона колоритен
от природни краски,
след любовна игра,
любовни ласки,
по кея пристъпвахме
леко, в такт
с музиката от ресторанта
на морския бряг.
Морски дарове,
аперитиви,
горещи танци
след вихрени диви
докато навън
зора зазори
и слънцето, и то погледне
плахо дори!
Така нощите
превърнахме в ден,
а дните се изнизаха
в просъница за мен.
Моята сирена
акъла ми изпи,
на бедния ми портфейл
също не прости!
Как сега
да кажа на жената,
че не нося подаръци
и за децата,
че тена ми е
малко блед,
че командировката ми
мина в ред!
© Никола Яндов All rights reserved.