Сирените утихват
Замислени стени
Прибират в себе си противното
Календар брои дните
Оставащи до излизането ми
„Жажда”
Ми каза един
И ме нарече приятел
Но той не знае нищо
За живота в тъмнината
„Жажда”
Му отговорих
Защото беше време, в което се съгласявах
А и никой не ми подаде от чашата си
Да изпия нечия надежда
Свободата виждам да се отдалечава
Още един ден на стената зачерквам
07.03.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.