От Сириус

Ето Човекът... презирам го днес
пясък сред буря...
частица сълза... от река...
бушуваща в спомени вечни...

Не искам... Не моля от днес...
стойте си в стаята топла... хора бъдете...
Сърцето ключалки не могат да спрат!!!
Брегът е пред мен... дъхът е ЗАБРАНЕН

Океанът е черен... бяла душата...
страхът се отдръпва... пада звезда...
вик къса плътта... победил Смъртта...
илюзия в сиво... за безумците слепи...

Протягам ръка... животът не е тук...
кажете къде... ЗАПОВЯДВАМ ВИ!!!
къде е денят... къде е смехът...?
Стига пътеки... слепи сте вие...

Спирам сега...
обръщам гърба си... на всичко...
очите вече давят в лъжи се и болка...
Оставам... но тук... при себе си... Река...

Една заключена врата гние във мен...
изморих се да крещя на небето празно над мен...
да търся пътя към Рая... избирам си АДА...
и днес със СТРАСТ ще го обладая!!!

Победих... казвам на глупците слепи... КАК?
със смях и магия... на невинност и пясък...
бос крача във здрача... търся звезда...
но МЪРТВА отдавна вече е ТЯ...

Падам и аз... нека изгарям в нощта...
този полет ще запомни света...
и после ще ме заплюе...
Но аз ПОБЕДИХ... на сърцето не измених...

Моралът е Грях... а Бог е змията беззъба....
хоризонтът пред вас е... вървете...
Свободни сега сте... не ви трябват пастири...
или останете слепи... на зелената паша...

Не от Бог се нуждаем... а от Обич... закрила...
сгушени в тъмния повей отвън на студа...
Да плащам на дъжда се изморих...
стига измива сълзите... искам да ридая!!!

Съжалявам човека... съжалявам земята...
океана и хоризонта безкраен...
днес празни са всички... без смисъл...
животът е смях... над него самия...

Злоба...? На дъното дърпа ни тя...
но обръщам гърба си на всичко...
Дъга е... да бъде пред всеки...
Звездите изгряват... плаща намятам...

и сбогом ви казвам със смях...

Аз останах този... който винаги бях...

"Сириус"