СИРОМАШКО ЛЯТО
О, ти за мен си мойто сиромашко лято!
Ти стопли моя ден във есента...
Със твойте чувства ти ме надари богато.
И стана моят смисъл на света!...
Ухаеш ти във моята кристална ваза...
Изпълваш късния ми ден с цветя...
Вълшебната си приказка ти ми разказа
за мойта младост, гдето отлетя!
И днеска синьото небе над мен сияе,
и багрите му приказни блестят.
Наверно лебедовата си песен пея,
но пъпки на надеждата цъфтят!
Дали си ти измислена от мен - не зная.
Но си като красивата дъга!
О, позволи ми в песните си да те славя!
И да приема твоята ръка!
© Христо Славов All rights reserved.