Той българина винаги е бил беден, сиромах,
обикновен човек, честен, не би сторил грях.
С честен труд, работи той от рано сутринта,
превива гръб на нивата, работи до вечерта.
Така от ранна пролет до късно есента,
а Слънцето другар му е за реколтата.
Работи неуморно с наведена глава,
за чорбаджии работил преди а и сега.
Работи и учи на труд той своите деца,
с примера си им показва пътя в живота.
С честен труд да осигурят своите блага,
и да благодарят на Бога от сърце и душа.
И слънцето есенно му се усмихва от небето,
прибрал реколтата, ще му се успокои сърцето.
Ще поседне накрая с чаша хубаво вино в ръка,
ще почине, ще се усмихне сега под старата лоза.
Ще погледне към небето, ще благодари на Бога за това,
че му е помогнал, с вяра и надежда ще продължи работа.
Сиромашкото лято с малко слънце, топлина през есента.
ще мине зимата,ще дойде пролетта, пак него чака нивата.
© Валентин Миленов All rights reserved.
Моето лято