Nov 27, 2007, 4:12 PM

Сиротно бездихание 

  Poetry
553 0 2
Мълчаливо годините криеха
белязаните спомени от сила,
бе често виеща стихия,
контурите на името бе изкривила.
Не се познавах и не исках,
такава мътно-безполезна,
със ставането сляпо стисках
надеждата, че ден е влезнал.
На фона на бръснарски ножчета
обещанието все кървеше,
намираше имане в нищото
и пак вървеше и вървеше... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Random works
: ??:??