Ситния есенен дажд

Sep 4, 2014, 5:41 PM

Poetry » Phylosophy

386 0 0

О, ситният есенен дъжд
пак своята песен извива...
Не дойде при нас изведнъж -
в тъгата всемирна се слива!
Той глади със длани тревата
и бавно в земята попива,
тъга ми в душата налива,
и спомена летен изтрива...
Окрива в тъма планината,
а и хоризонта ми свива...
О, пълен е двора с тъмата
и цял ден тя не си отива! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ситния есенен дажд

Искате да прочетете повече?

Random works