Тез дни върти се в главата ми,

стих от детска песничка една,

"Как на кон от злато

ще дойде огненото лято".

Този кон ако го хвана,

в дън гори телилейски ще го пратя.

Байгън ни дойдоха тез горещини,

че и разхлаждане не се яви.

Водата морска е, като чай

и рибата черноморска изчезна комай.

И за капак, за зло или за добро

във Варна черен гларус от нейде долетя.

Хареса си града и тук заживя.

Така я караме, не зная докога!?

Мечтаем си за зима, за хладина!