glusheva (Даниела )
42 2
Dec 27, 2008, 10:43 PM

Сивата жена 

  Poetry » Other
659 0 2
Сивата жена
Познаваш ме!
Познаваш ме - едно наивно дете.
Вярвах на всички,
вярвах само в красивото
и търсих във всичко любовта.

Но ме раниха!
Раниха ме - всички с лъжи.
Обещаваха ми,
обещаваха ми любов
и сбъднати мечти.

Аз плаках!
Плаках - много пъти.
И я удавих -
удавих онова наивно момиче,
а с него и вярата си...

Не ме познаваш!
Не познаваш Сивата жена.
Тя не вярва,
не вярва на никого
и отдавна не търси любовта...

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • хареса ми
  • Идеята и емоцията се усещат, тъй като са силни.
    Колкото до изпълнението - има какво още поогледаш, за да стане наистина добър стих. На първо място - клишетата.
    Лично мое и неангажиращо те мнение. Извинявай!
Random works
: ??:??