Сиви мъгли сме
Сиви мъгли сме
Изпотени от секс
Красиви
Какво знаеш ти за рождението на мечтите ни
Без болка
Тя вади хляба си сама
Но през нощта говори с другите
Затворила плътно вратата си
За да не чува шума от непослушните си
Дни
А аз
Умирам да броя ударите на сърцето си
Всяка минута
И проверявам за нови проблеми
Изникнали като гъби
(без болка)
Обаждам ти се
Отварям бутилка
Свечерява се
Не знам дали съм истински
И
Една по една
Закъснели за сбогуването
Са се наредили на опашка
Думи
Които никога не можах да ти кажа
Без болка останах
След всичко
Защото в болка се родиха
Мечтите ми
Сега се изнизват
Бързо като разлистени книги
Дните ни
И сме сиви мъгли
Призраци сме
В светлината на утрото
Изпотени от секс
Изморени от мързелуване
Чакаме да се свърши света
А светът не ни чака да се събудиме
5 януари 2010
© Десислав Илиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
дни и думи, и мъгли, и...
Декс, благодаря! -
истински си! и много ме кефиш!
браво и за този стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Призраците и мъглите ще ли да се събудят някога?
...Или по-скоро едните ще се разсеят в небитието
а другите - в пространството между небето и земята...
И тогава може би ще се събудим...