Все се чудех как така
родил си се с нишка от светлината
и с зеници от хиляди слънца
озаряваше ъглите на душата ми.
И все се чудя за каква заслуга
съдбата ме дари с онази ти усмивка,
която те разтапя между другото,
когато човек безпомощно започва да те иска.
Още не зная как точно аз,
сред еретически молитви и самодивски ритуали,
получих безценен символ, че “Бог е с нас”.
В Бог не повярвах. Особено, когато той си взе сиянието.
Навярно петнайсет бяха твърде много.
Навярно светът с повече би изгорял,
ако шестнайста година го благославяше огънят ти.
И светът оцеля. А в мене пепел и ледници останаха.
На който и сега да светиш,
навярно знае, че си благодат
и нещо като Бог го вплита във сърцето му.
В Бог не повярвах, но обещавам в друг живот да те срещна пак.

17.03.2012г.
гр. Сопот
автор: ©Събина Брайчева

На Емануел

* Емануел, от иврит, означава “Бог е с нас”.