Изморен от неспирни предателства, от различни посоки влетели,
отвратен от лъжовни ласкателства и сломени мисловни предели,
съм решил да захвърля кафявото на живота, побъркан жестоко,
да отсея наистина плявата и да скоча най-смело в дълбокото,
да съм верен на своите принципи, да обичам любима и в болка,
да страня от софрата и винцето, да не питам приятеля колко
ще остави след всяко гостуване. Не обичам да търся виновни.
Ние сякаш стотинка не струваме? Днес делата са някак отровни.
Пред вратата на мислите скъсани се е сринал копнежът да има
след тъгата на дните навъсени сътворена внимателно рима.
На любимата моя оставям ѝ топлина и прегръдка на гарата.
Не желая да бъдем забравени като вялия дим на цигарата. ...