Пред моя жертвен кръст си прегрешение,
лъжовно сладко и красиво изкушение.
Дели ни смълчано града,
не отваряй, не се поддавай, иска да ни прекърши греха.
Припомни ми как спираше сълзите,
отгатвай мечтите и гледай нежно в очите.
Сияние в златисто докосва косите,
все още истинска, и тук съм заради обещанието на вълните.
Лунна прелест залива телата,
помниш ли, когато още имаше любов, това бе ни мечтата.
© Симона All rights reserved.
поздрави за хубавия стих