Скала се срути от върха на планината.
Повлече с нея мънички скалички.
Със нея втурнаха се в долината,
скалите, срещнали я всички.
Не щеш ли, тя в стена висока се удари,
сама остана, всичко друго - продължи си.
И там сама скала застана...
Сама завинаги остана...
И в самотата на скалата,
под власт е на природните стихии.
Годините проточваха се бавно,
Тя тъжно гледа другите скалички... ...