Той е непознатият от втория етаж.
Видях го днес да пуши пак на двора.
Самотата му е негов камуфлаж
и отблъсква всичките засмени хора.
Един художник със четка от дим,
рисува сам на себе си капчуци.
Боите му са капки керосин,
оттичат се в ръждивите улуци.
Наум го помолих да нарисува небе.
Надраска клада със синьо по края.
Звездите поискал веднъж да докосне с ръце,
но те парят и белег оставят.
Фаса безмилостно стъпка с подметка
и хлътна във мрака на входа.
Той е непознатия от втория етаж –
как искам да го заговоря, а не мога.
© Ценка Гарова All rights reserved.