Скитам се във някакви безумни светове.
Люлякови, плачещи утопии обгърнали са лабиринтите.
Метален вкус тръпчиво устните ми долови...
Гладна съм, но не за хляб и сол,
а за обич и за топлина.
Студените ми възприятия да сгреят,
да ми припомнят, че не съм Смъртта.
Изтръгвам ноктите си,
за да не издера насън очите си...
Ослепях от любовите ръбати,
от непотърсени обятия,
от престорени приятелства. ...