Скитница
Недей да търсиш нежност във очите ми...
Нали ти подарих и рестото, което сам ми върна?!
Но потърси остатъците от съдбите ни,
които спяха в чашата, която ти обърна...
И в устните ми не търси горещата
и потреперваща целувка на наивница,
прегръдката и радостта при срещата -
сега не съм дете, а просто скитница!
Недей си спомня клетвите във църквата,
ръцете, вплетени в едно и общата ни цел...
Тук вече тихо е и от години се е мръкнало,
а стенния часовник тъй смирено си навел...
Не ми е нужна таз вина в очите ти -
със нея няма как да уталожиш моите сълзи...
Но нявга потърси остатъците от съдбите ни!
Едната я остави цяла... Другата... Разби...
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Интересно... Може би разнообразието от предмети те кара да свързваш стихотворението с Далчевото творчество. Доколкото въпросния автор- има доста добри попадения, но не съм привърженичка на виждането му, че битието е безсмислено и само по себе си обречено на смърт. Предпочитам Вапцаров- има много хъс и приповдигнатост в стиховете му!
-
Страхотен ритмичен стих! Намирам (поне за себе си) елементи от поезията на Далчев. Харесваш ли го като автор?
-
Има сърце този стих!Поздрав!
-
Много ми хареса!Поздравче!
-
Много,много хубаво! Трогва! Поздрави!
-
Красиво написано
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
