Скитнически дневник

Да бродиш из гори и планини,

да се луташ в тунел, чакайки сигнални светлини,

това голяма трудност е, приятелю,

изразходва всичко, което в душа ти е останало.

От Родина своя да се отречеш

и прашните улици свой дом да наречеш

 - действия, които цял живот прахосват

и съзнанието ти мрачно омагьосват.

Но за мен да съм бродяга е много изстрадано,

а пък за душата моя е адски изпитателно.

Срещаш се с чудовища, бездушни същества

и да почукаш, нямаш ни една врата.

Уморен поседнах аз на един камък студен

и пак си спомних, че живея ден за ден.

Имах аз тефтерче, което бях получил като редник,

реших него да нарека скитнически дневник.

Настаних се на камъка удобно.

Иска ми се да разкажа живота си подробно.

Химикалче старо държах в дясната ръка,

готов да опиша своята скитническа тъга.

Но заслушах се минута-две,

ще ми се нещо да ми хрумне от сърце.

Та аз съм на улиците царя - 

не седя затворен в една тясна стая.

Без пари научих се да оцелявам,

с много търсене достатъчно се нахранвам.

Мен не ме командва никой,

не ходя там, където звънти хорския рой.

Та аз съм господар на цялата земя

и под дърво и камък мога да се подслоня.

А моя тъжен дневник е огромна библиотека

с чудновати разкази като че ли от сто века.